За ушу

Какво е ушу?

Ушу означава „военно изкуство“ и се употребява като сборно понятие за китайските бойни изкуства. На Запад, включително в нашата страна, със същото значение се използва израза „Кунг фу”, макар че в буквален превод той означава „високо майсторство придобито в резултат на упорит многогодишен труд”. По-подробния превод на йероглифите представя неагресивния и съзерцателен характер на тези изкуства.

Първият йероглиф ”У” се състои от две части: “Чжъ”, което означава “ спирам, възпрепятствам” и “гъ”, коeто означава “алебарда” или друго оръжие за дълъг бой. Така ушу придобива смисъла “да спреш оръжието, да предотвратиш атаката”.

Китайските бойни изкуства имат непрекъсната няколко хилядолетна история. Те са органично свързани както с китайската философия, така и с китайската традиционна медицина. Ушу има доказан положителен ефект за оздравяване и укрепване на човешкия организъм и на неговата имунна система. Практикуването му привиква практикуващите на етично и положително поведение в обществото, на колективизъм и уважение към по-възрастните, на уравновесен живот и любов към природата. Популярността на спорта Ушу в света е много голяма.

История

Шаолин.  Един от стълбовете в развитието на ушу е манастирът Шао Лин. Построен е в началото на 4век в планината сун, провинция Хънан от група будистки монаси. Манастирът е оформен като крепост, а около него са засадени млади дървета, за да скрият манастира от разбойнически шайки. Оттам дошло и името му- Шао Лин (Млада Гора). Историята на ушу започва с пристигането на индийският монах Бодхидхарма или Да Мо на китайски. Той се счита за основател на новото направление в будизма Чан будизъм (Дзен будизъм). Бодхидхарма бил третият син на раджа Суганда от южна Индия и принадлежал към сектата на брамините. В съответствие с високия си ранг той притежавал различни военни умения и бил посветен вучението Махаяна. “В отличие от класическия будизъм, познат като религия на състраданието, школата Чан призовава към укрепване на духа и тялото, които под влияние на даоизма, се считата за едно цяло.” Да Мо оставил на Шао Лин осемнадесет основни бойни техники, които съставяли малък комлекс, наричан “Осемнадесетте ръце на Луохан”. На Да Мо се приписват два трактата- “Трактат за промяна на мускулите и сухожилията” (И Дзин Дзин) и “Трактат за промиването на гръбначният мозък” (Си Суй Цзин), който бил изгубен. В следващите векове Шао Лин поддържа добре обучена армия от монаси и участва в различни въстания.

Спортно ушу. През 1960г. в Китай е създадено спортното ушу – техниките от различните бойни стилове се унифицират и се въвеждат единни правила и критерии за оценка, като се набляга на зрелищността и здравословния ефект на движенията. През 1990г. се учредява и  „Международна федерация по ушу”, която е единствената призната от МОК световна федерация по този вид спорт.

В ушу има два големи раздела- санда и таолу. Обучението при най-малките се фокусира върху таолу – последователност от свързани стилизирани движения, подчинени на определени правила, наречени «стандартни форми». Липсата на двубои  в тренировките дава възможност да се акцентира върху моралните аспекти в бойните изкуства като  колективизъм и защита. Изпълнението на сложните координационни техники придава гъвкавост и сила на тялото, развива паметта и концентрацията на вниманието, прави практикуващите дейни личности, устремени да преодоляват всякакви препятствия.

Прочетете още за УШУ и неговото развитие и в България

 

 

 

 

Like us !!!

Leave a Reply

Your email address will not be published.

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>